Психологическа сигурност: липсващият елемент в приобщаващите работни среди

Едно работно място може на хартия да изглежда разнообразно, но въпреки това да не успява да накара хората да се чувстват приобщени. Дадена организация може да наема хора с различен произход, култура, възраст, способности или идентичност, но истинският въпрос е: Чувстват ли се хората достатъчно сигурни, за да изразяват мнението си, да допринасят и да бъдат себе си?

Именно тук психологическата сигурност става от съществено значение.

Психологическата сигурност се отнася до общото убеждение, че хората могат да поемат междуличностни рискове на работното място, без да се страхуват от унижение, наказание или негативни последствия. Това означава да можеш да зададеш въпрос, да признаеш грешка, да поискаш помощ, да оспориш идея или да изразиш загриженост, без да се притесняваш как ще реагират другите.

За инклюзивните работни места това е особено важно. Разнообразието внася различни преживявания и гледни точки в организацията, но тези гледни точки могат да създадат стойност само когато хората се чувстват комфортно да ги изразят. Един служител може да забележи дискриминационен коментар, да не е съгласен с дадено решение или да има идея за подобряване на работната среда – но да предпочете да мълчи, защото се страхува да не бъде етикетиран като „труден“ или да предизвика конфликт.

Изследванията показват, че психологическата сигурност е тясно свързана с ефективната работа в екип, ученето и участието на служителите. Когато хората се чувстват в безопасност да изразят мнението си, екипите са по-склонни да обсъждат проблемите открито, да се учат от грешките си и да вземат предвид различни гледни точки. Това е особено важно за приобщаването, при което служителите трябва да усещат, че техните преживявания и мнения се ценят искрено.

За микро- и малките предприятия създаването на психологическа сигурност не изисква непременно скъпи програми или сложни политики. То може да започне с ежедневното лидерство: да се изслушват служителите, когато изразяват опасения, да се насърчават различните мнения, да се признават грешките, да се питат по-сдържаните членове на екипа за тяхното мнение и да се реагира с уважение при несъгласие.

Психологическата сигурност не означава избягване на отговорността или гарантиране, че всички винаги са съгласни. Напротив, тя създава среда, в която разногласията, ученето и честните разговори могат да се провеждат с уважение.

В крайна сметка, приобщаването е нещо повече от това просто да се даде място на хората на масата. Става въпрос да се гарантира, че те се чувстват способни да изразят мнението си, след като вече са там.

Разнообразието привлича хората в стаята. Приобщаването гарантира, че те се чувстват достатъчно сигурни, за да говорят.