Заслугите не започват от една и съща стартова линия
Заслугите често се представят като най-справедливият критерий за разпределяне на възможностите: тези, които учат повече, работят по-усилено или притежават по-големи способности, трябва да имат по-големи шансове за успех. Но тази идея предполага, че хората имат сравними възможности да развиват тези способности и да ги превръщат в резултати. Дали това предположение всъщност е вярно? Проучване, публикувано през 2025 г. в списанието „Frontiers in Sociology“, показва колко далеч е това условие от реалността в Италия.
Изследването, проведено от Давиде Буси, Карлота Пиацони, Марта Г. Панчева и Марио Лукини, разглежда връзката между социалния клас на произход, образованието и навлизането на пазара на труда в Италия. Проучването сравнява хора от различни социални класи, като взема предвид също поколението, пола и географския регион. Основното му заключение е ясно: семейството, в което човек се ражда, продължава да оказва конкретно влияние върху това как и кога той навлиза в работната сила.
Най-интересното заключение се отнася до образованието. На теория едно общество, в което достъпът до образование е по-широко разпространен, би трябвало да позволява на хората да преодолеят ограниченията, свързани с техния социален произход: двама души с едно и също ниво на образование би трябвало да имат сходни възможности. Проучването показва обаче, че образованието само частично намалява разликите, свързани със социалния клас на произход.
Хората от икономически и социално по-облагодетелствани семейства могат, например, да си позволят да учат по-дълго, без да се налага веднага да търсят източник на доходи. Те могат също да разчитат на финансова подкрепа от семействата си, на социалните си връзки, а понякога и на възможността да се включат директно в професионалната дейност на родителите си. За разлика от тях, хората от по-необлагодетелствани семейства могат да бъдат принудени да навлязат на пазара на труда по-рано.
Важно е да се отбележи, че мъжете от по-ниските социални слоеве навлизат на пазара на труда средно по-рано от тези от по-високите социални слоеве: медианата е около 19-20 години за някои категории от работническата класа и достига 22-23 години за децата на специалисти, мениджъри и предприемачи. Това не означава, че първите са по-„заслужили“, нито че вторите са по-малко способни. Това означава предимно, че началните условия оказват влияние върху конкретните възможности за избор, с които разполагат хората.
Следователно, за да се избегне възпроизвеждането на неравенствата, заслугите не бива да се разглеждат по опростен начин като характеристика, която човек притежава независимо от своята среда. Способностите, образователните квалификации, начините на самопрезентация, езиковите и културните умения, възможността да се поемат неплатени стажове или просто способността да се изчака подходящата възможност се определят до голяма степен от икономическите ресурси и социалните мрежи, с които разполага семейството.
„Заслугите“ се превръщат в полезен и легитимен критерий за оценка на уменията и постиженията едва когато излезем извън опростената представа, че индивидуалните резултати се дължат изключително на самия индивид, и когато вземем предвид семейните и социалните влияния, които са допринесли за формирането на автобиографията на даден човек, наред с неговите индивидуални усилия и таланти.
Не става въпрос да се твърди, че всеки успех на хора от по-високите социални слоеве е незаслужен, нито че всяка трудност, с която се сблъскват хората от работническата класа, е резултат от дискриминация. Но проучването показва, че социалният произход продължава да поражда разлики в кариерното развитие на хората – разлики, които не се заличават чрез образованието и които са останали до голяма степен стабилни през поколенията, като ефектът им е още по-изразен при жените.
Рискът, следователно, е, че езикът на заслугите в крайна сметка описва като индивидуално постижение това, което в значителна степен е резултат от социалното положение на даден човек. В този смисъл позоваването на заслугите, без да се поставят под въпрос началните условия, може да доведе до парадоксален ефект: представянето като меритократична на система, в която социалните предимства обикновено се предават от едно поколение на друго.
Източник
Влиянието на социалния клас, от който произхожда човек, върху навлизането на пазара на труда и посредническата роля на образованието в Италия
https://www.frontiersin.org/journals/sociology/articles/10.3389/fsoc.2025.1585459/full